Постинг
22.05.2010 11:46 -
Дневник 2005
01.07.05г.
„Не са смирени смирените, а тези, които са усмирени от съдбата, от живота. Тогава или ставаш твърдо вярващ, или твърдо невярващ. За предпочитане е първото, защото второто е път за никъде.”
Уморено сърце – защото тя е „влагала цялото” ( в хората, в своите постъпки, в отношенията към другите ). В кардиограмата ми има 5-6 см. права черта. От какво ли се е получила тя? Едва ли от щастлив и спокоен живот.
Как да записвам, без да се поставям в ролята на съдник, без да излагам моето лично отношение към хората и събитията. Това значи да не съм аз. Такава ми е зодията. Решението винаги е в мен в момента, движи ме интуицията, която понякога ме лъже, но в повечето случаи съм близо до правилното решение, до верния изход.
Тази вечер в „Панорама” говориха проф. Станислав Станилов, историк, представител на Атака и от другата страна Евгени Дайнов и Стефан Вълдобрев. Професорът каза, че с Дайнов говорят на различни езици и не пожела да влиза в диалог с него. Тенденциозно от казаното Дайнов извади думите „стена”, „дециганизация” и „детурцизация” на българското общество. Как да не му вярвам на професора, когато говори истината, истина изпитана от мен на собствен гръб, със собствените си очи и уши. Вчера Дичко ме качи на път за центъра и първото, което ми каза, беше: „Вижте, направете нещо да преградите пътя на циганите. Без малко да направя катастрофа. Когато се замерват коли и влакове с камъни, ние какво трябва да направим? Дали да постъпим по християнски и да си обърнем и другата буза или на тези, които хвърлят, да им се сложат прангите и да се вкарат в затвора. Защото в България поради скапаната съдебна система се размътиха понятията за престъплението и наказанието.”
Това, което професорът говореше за Чехия, вчера на масата в механата пан Свобода разказваше същото: как чехските цигани не подлежали на интегриране. Това е наливане на пари в бъчва без дъно. Само трудът, който според Дарвин е превърнал маймуната в човек, ще помогне на циганите да се интегрират. Само трудът, а не държавата да ги храни наготово и да ги потупва по бузата, когато крадат, бият и изнасилват.
Евгени Дайнов, този „син” шаман говореше как след 10 ноември площадите били пълни със „свобода и интелигентност”.
Чета Розанов и съм съгласна с него, че свобода няма и не може да има. Всяка свобода се изражда в слободия и хаос. А интелигентността е относително понятие.
Стефан Вълдобрев говореше колко висок вкус има и как ако трябва да продава срещу Невски, ще си скове прилична маса и ще я боядиса с блажна боя. В същото време този „интелигентен” мъж беше облечен в черен костюм на бели раета, а отдолу с фланелка, на която беше изобразено извънземно зелено човече. Та това зелено човече ме накара да мисля, че тези хора са толкова далеч от проблемите на хората, колкото зелените човечета. Единственото вярно нещо бе навикът на българина да търси непрекъснато вината извън себе си ( в държавата, в политиката и т.н. ), докато пътувайки навън виждаш дворове и къщи като кочини. За това не се иска кой знае какво. Това и аз го констатирам непрекъснато: колко лошо впечатление правят жилищните блокове, на чиито тераси и прозорци няма нито едно цвете, а е обрасло наоколо всичко с бодил. За съжаление това се отнася и за улица „Шипка”- нищо не ни коства да я почистим сами или да платим на някого да го направи. Смятат ме за луда, когато предлагам такива неща.
Дай, дай, дай!
Искам, искам, искам!
Това е песента, която българинът пее от 15 години, а може би и от преди това.
Професорът каза, че Западна Европа няма защо да ни съветва как да постъпваме с циганите, след като те са решили проблема си, като са ги изклали. Едва ли е станало само по времето на Хитлер. А негърските гета в Америка ( най-богатата държава в света ) са факт независимо от парите, които се дават. Ако не могат друго да направят, „Атака” поне ще ги накара да говорят за циганския проблем, защото нашите политици като щрауса си заравят главата в пясъка и се правят на глухи и слепи за този пролем. Същото се отнася и до турската инвазия, за ответния удар, който ни нанася Турция. И това завиране на главата в пясъка един ден ще им излезе през задника.
03.07.05г.
„Чувството за Родина трябва да бъде велико горещо мълчание!”
04.07.05г.
Днес американците са бомбандирали комета и се хвалят, че са стигнали сърцето й. Учените от центъра скачат от радост и се прегръщат, а на мен ми се плаче за безумието на това човечество, което се намесва по този начин в Божията промисъл. И след това няма защо да се чудим, че днес са станали още две „чудеса”: в Австралия се е срутила в морето една от скалите, наречени Дванадесетте апостола, а в Тихия океан водата на едно място завряла. Предполага се, че на дъното на океана е изригнал вулкан. А в България днес все едно че ни е връхлетял всемирния потоп- много райони са новоднени, хората са оставени на произвола на съдбата. В нещастието си човек се чувства най-самотен и изоставен.
07.07.05г.
Трябваше да мине целият ден, за да разбера чак към 5 часа, че този ден ще остане записан в историята както 11 септември, защото към 9 часа сутринта на много места в Лондон са хвърлени бомби. Съобщават за 33 убити и много ранени, но едва ли това са истинските цифри. Какво му става на този свят???
Няма коментари
