Когато съм такава наплашена, страхлива - най се мразя. Когато душата ми, обърнала лице нагоре очаква чужда милост - най се мразя.  Когато плещите ми прегърбени безпомощно поемат следващия удар - най се мразя. Дали ще дойде ден, поне веднъж да бъда със себе си във мир ?