" Този живот те отскубва  перце по перце. Това е като да те издухат през тунелите на подземната железница със 80 км. в час - озоваваш се на другия край, както си дошъл на света! Изстрелва те в божиите нозе гол- голеничък!Премята те през зелените ливади като празна книжна кесия! Косата ти се вее като опашка на състезателен кон. Това неспирно пилеене и кърпеж : толкова никакво, толкова случайно.

На прохоляка който казват,  че засипал Троя със слой три пъти по-дебел от нея и на разрухата устояли само керамични парчетии.
Защо не си даваме сметка, че след 1000 години от нас ще останат - какво  замислете се ! От нас дори и керамични парчетии няма да останат.

Иска ми се да потъвам все по-дълбоко и по-дълбоко, далеч от повърхността с нейните безжалостни факти. А моят /нашият/ живот е точно такъв - живот на повърхността. Без задълбочаване, без навлизане в същността. Колко много ни се иска хората да познават нашия истински, чаровен и добър до съвършенство наш вътрешен образ! Дали и най-големият и зъл престъпник не изпитва същото чувство - на самовлюбеност, или друго подобно чувство.

Какво всъщност виждат хората от нас! Ах, колко душен, плитък, безцветен, повърхностен става изведнаж светът!  Живее ли се в такъв свят? Когато поглеждаме другите на улицата, ние всъщност се оглеждаме в тях като в огледало; затова погледът ние тъй разсеен, тъй стъклен. 

Белетристите на бъдещето ще осъзнават все повече и повече голямото значение на тези наши отразени образи, защото отражението не е едно - отраженията са почти неизброими; тези призраци ще преследват. Описанието на реалността ще ги занимава все по-малко, ще им е ясно, че нея тъй или инак всеки я познава, както е било ясно това още на гърците и може би на Шекспир.

Докато си в реалността трябва всеки момент да изпитваш чувството за противозаконна свобода - стига наистина да съществува свободата."